Без изненади, парламентът е институцията с най-ниски нива на доверие сред политическите институции в България. Към края на годината 23% от българите имат доверие в Народното събрание, а 67% се отнасят по-скоро с недоверие към институцията. Останалите се затрудняват да отговорят.
Правителството закономерно е с по-високи нива на доверие от парламента, но и за тази институция негативните (62%) оценки значително надвишават позитивните (29%). Президентът традиционно е институцията с най-висок обществен авторитет и през 2019 г. – доверие в края на годината 56%, недоверие – 30%. Данните са базирани на ежемесечния „Политически и икономически индекс“ на „Галъп интернешънъл“.
Aпартаментгейт срина доверието
През цялата 2019 г. нивата на доверие и недоверие в парламента се движиха в споменатите стойности. Като цяло, и през тази година доверието в парламента всъщност продължава да изглежда малко по-добро на фона на предходни години. Разбира се, решително преобладават негативни оценки, но се долавят и малко по-позитивни от обичайното. Тази тенденция започна през пролетта на 2017 г. с тогавашната смяна във властта. Погледът от дистанцията на времето дори показва, че става въпрос за трайно благоприятен период в трите десетилетия от началото на промените въобще – доколкото въобще отношението към парламента може да бъде благоприятно.
През 2019 г. нивата на доверие в правителството останаха под 30%, а на недоверие – над 60% В момента на т.нар. „Апартаментгейт“ дяловете на доверие намаляха по-близо до 20%, а дяловете на недоверие достигнаха и по-близо под 70%. През 2018 г. пък правителството се ползваше с малко по-добри нива на популярност, в сравнение настоящата година. Краят на 2018 г. обаче донесе и рискове за популярността – вероятно заради известно повишаване на политическото напрежение по повод повишението на цени. Може би и заради победата на управляващата партия ГЕРБ в изборите за Европейския парламент през май, тенденция на спад в доверието не продължи. Победата в местните избори допълнително утвърди образа на управлението.
Президентът - със стабилен рейтинг
На този фон през 2019 г. доверието в президентската институция се движи на нива от над 50%, а недоверието – около и малко над 30%. Разбира се, отражение дават и различни предизвикателства като противопоставянето на управляващи и президент или (заедно с това) естествената в хода на мандат „ерозия“ на показателите. Въпреки всичко, засега президентът запазва нива на доверие и остава всъщност единствена фигура у нас с положителен рейтинг (доверие минус недоверие).
Три десетилетия от прехода – обзор
Началото на мандатите на парламент, правителство, президент обикновено показва известно повишаване на доверието – различно според това дали идват нови политици, нови партии, коалиционен, респ. компромисен, ли е кабинетът, колко трудно се съставя и т.н. После обикновено следва „ерозия“ на доверието (едно от малкото изключения е постепенното повишение на одобрението за президента в рамките на първия мандат на президента Георги Първанов – мандата от 2001 до 2006 г.).
Намаляването на доверието в хода на мандат е с различна „скорост“ в зависимост от това дали в началото е бил събран много ентусиазъм, дали съответните партии имат своите „твърди“ електорати, на които да се крепят и т.н.
През цялото време – и през 90-те и след това – парламент и правителство са с ниски нива на доверие. И все пак, като че ли, във второто десетилетие на двайсет и първия век данните за одобрението на кабинетите изглеждат малко по-добре, и по-стабилно, отколкото в първото. Разбира се, сравнението между различни мандати трябва да е внимателно – доколкото в различните периоди често има несъпоставим дневен ред и управленски, а и исторически, задачи.
Върховите стойности на непопулярност на правителството остават назад в 90-те (стойности на доверие под 10% и на недоверие – над 80%) с кризата по време на правителството на Виденов, както и „ефекта на махалото“ след това – с моментни стойности от близо 70% доверие в правителството, след падането на Виденов.
Но и по-нататък не липсват периоди, в които недоверието взима сериозни размери. Например, в мандата на т.нар. Тройна коалиция, но не само. Подобни моменти показват, че дори в икономически успешни и спокойни мандати, отношението на българите към институциите остава негативно.
Подобна е логиката на общественото мнение за парламента. Може би, в годините, непосредствено преди 2019 г. и в самата 2019 г., се усещат и малко по-добри на фона на десетилетията стойности на одобрение (както беше отбелязано).
Преобладаващо доверие над недоверието за парламента в десетилетията се случи само два пъти – след кризата 1996-97 г. и при идването на власт на Националното движение „Симеон Втори“ (НДСВ), оглавявано от Симеон Сакскобургготски, наследствен български цар.
Различна е картината в масовото съзнание по отношение на президента – по традиция, това е една от най-харесваните позиции в българската политическа власт. Трайно слаб период тук е мандатът на Росен Плевнелиев. С най-голяма начална надежда като че ли протече мандатът на Петър Стоянов, свързван именно с края на острата криза в 1997 г.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Goldman Sachs сви прогнозата си за цената на петрола след примирието на САЩ и Иран
Държавният дълг на Германия расте с 1,9% през четвъртото тримесечие
Унгария е предложила помощ за Иран след атаката с пейджъри на Израел срещу "Хизбула"
ЕЦБ: Преходът към еврото има ограничени ефекти върху цените в България
Кia засилва фокуса върху софтуера, ще внедри хуманоидни роботи в завод в САЩ
Катастрофа на Подбалканския път взе жертва
Етиен Леви за Белчев: Идвам да изпратя велика личност за българското изкуство
ЗАД "Армеец" на 30 години: Три десетилетия възход, доверие и лидерство в застрахователния пазар
Старт на голямото пътуване за Великден: От БДЖ откриват 13 000 допълнителни места
Йотова и редица музикални легенди се простиха с Михаил Белчев (СНИМКИ)
ВАС отказа да прекрати делото на Андрей Гюров и остави запитването до СЕС
Полицията потвърди за сбиване след битката за Пловдив, ясно е колко фенове са задържани
Браво! Наша тенисистка крачи към Топ 4 в Шарм ел Шейх
Ключово завръщане, но и много проблеми в Левски за Арда
Донарума проговори за бонусите за „адзурите“
Ще играе ли на Мондиал 2026? Луис Суарес с голямо разкритие
Кървав екшън! Фенове на Ботев Пд и Локо Пд се сбиха до „Колежа“ + ВИДЕО
5 забрани на Разпети петък
5 топ тенденции в маникюра за специални поводи през пролет 2026
Росен Петров: Ние се раждаме като бял лист, който чака да бъде написан
7 сигнала, че трябва да приемаш повече витамин B7 (биотин)
5 неща, които задължително трябва да присъстват на великденската трапеза
Полярният ни кораб акостира във Варна
Роселина Петкова вдъхнови деца да четат с любима история в „Походът на книгите“
Тежка катастрофа със загинал на Подбалканския път
Посрещнаха в община Варна носителя на Купата на България по водна топка Комодор
Какво ще бъде времето в петък?
Почти 100 са регистрираните случаи на морбили у нас
Удари по Луната: Екипажът на „Орион“ видя нещо уникално
Мисия „Артемида II“: 7 любопитни факта за екипажа, полета и пътуването около Луната
Скрит фрагмент под Калифорния може да предизвика разрушителни земетресения
Животът на Луната: Какви предизвикателства крие за човешкото тяло?
Защо не виждаме космически боклук в снимките от „Артемида II“
Робот извърши първата в света напълно самостоятелна операция на катаракта