Без изненади, парламентът е институцията с най-ниски нива на доверие сред политическите институции в България. Към края на годината 23% от българите имат доверие в Народното събрание, а 67% се отнасят по-скоро с недоверие към институцията. Останалите се затрудняват да отговорят.
Правителството закономерно е с по-високи нива на доверие от парламента, но и за тази институция негативните (62%) оценки значително надвишават позитивните (29%). Президентът традиционно е институцията с най-висок обществен авторитет и през 2019 г. – доверие в края на годината 56%, недоверие – 30%. Данните са базирани на ежемесечния „Политически и икономически индекс“ на „Галъп интернешънъл“.
Aпартаментгейт срина доверието
През цялата 2019 г. нивата на доверие и недоверие в парламента се движиха в споменатите стойности. Като цяло, и през тази година доверието в парламента всъщност продължава да изглежда малко по-добро на фона на предходни години. Разбира се, решително преобладават негативни оценки, но се долавят и малко по-позитивни от обичайното. Тази тенденция започна през пролетта на 2017 г. с тогавашната смяна във властта. Погледът от дистанцията на времето дори показва, че става въпрос за трайно благоприятен период в трите десетилетия от началото на промените въобще – доколкото въобще отношението към парламента може да бъде благоприятно.
През 2019 г. нивата на доверие в правителството останаха под 30%, а на недоверие – над 60% В момента на т.нар. „Апартаментгейт“ дяловете на доверие намаляха по-близо до 20%, а дяловете на недоверие достигнаха и по-близо под 70%. През 2018 г. пък правителството се ползваше с малко по-добри нива на популярност, в сравнение настоящата година. Краят на 2018 г. обаче донесе и рискове за популярността – вероятно заради известно повишаване на политическото напрежение по повод повишението на цени. Може би и заради победата на управляващата партия ГЕРБ в изборите за Европейския парламент през май, тенденция на спад в доверието не продължи. Победата в местните избори допълнително утвърди образа на управлението.
Президентът - със стабилен рейтинг
На този фон през 2019 г. доверието в президентската институция се движи на нива от над 50%, а недоверието – около и малко над 30%. Разбира се, отражение дават и различни предизвикателства като противопоставянето на управляващи и президент или (заедно с това) естествената в хода на мандат „ерозия“ на показателите. Въпреки всичко, засега президентът запазва нива на доверие и остава всъщност единствена фигура у нас с положителен рейтинг (доверие минус недоверие).
Три десетилетия от прехода – обзор
Началото на мандатите на парламент, правителство, президент обикновено показва известно повишаване на доверието – различно според това дали идват нови политици, нови партии, коалиционен, респ. компромисен, ли е кабинетът, колко трудно се съставя и т.н. После обикновено следва „ерозия“ на доверието (едно от малкото изключения е постепенното повишение на одобрението за президента в рамките на първия мандат на президента Георги Първанов – мандата от 2001 до 2006 г.).
Намаляването на доверието в хода на мандат е с различна „скорост“ в зависимост от това дали в началото е бил събран много ентусиазъм, дали съответните партии имат своите „твърди“ електорати, на които да се крепят и т.н.
През цялото време – и през 90-те и след това – парламент и правителство са с ниски нива на доверие. И все пак, като че ли, във второто десетилетие на двайсет и първия век данните за одобрението на кабинетите изглеждат малко по-добре, и по-стабилно, отколкото в първото. Разбира се, сравнението между различни мандати трябва да е внимателно – доколкото в различните периоди често има несъпоставим дневен ред и управленски, а и исторически, задачи.
Върховите стойности на непопулярност на правителството остават назад в 90-те (стойности на доверие под 10% и на недоверие – над 80%) с кризата по време на правителството на Виденов, както и „ефекта на махалото“ след това – с моментни стойности от близо 70% доверие в правителството, след падането на Виденов.
Но и по-нататък не липсват периоди, в които недоверието взима сериозни размери. Например, в мандата на т.нар. Тройна коалиция, но не само. Подобни моменти показват, че дори в икономически успешни и спокойни мандати, отношението на българите към институциите остава негативно.
Подобна е логиката на общественото мнение за парламента. Може би, в годините, непосредствено преди 2019 г. и в самата 2019 г., се усещат и малко по-добри на фона на десетилетията стойности на одобрение (както беше отбелязано).
Преобладаващо доверие над недоверието за парламента в десетилетията се случи само два пъти – след кризата 1996-97 г. и при идването на власт на Националното движение „Симеон Втори“ (НДСВ), оглавявано от Симеон Сакскобургготски, наследствен български цар.
Различна е картината в масовото съзнание по отношение на президента – по традиция, това е една от най-харесваните позиции в българската политическа власт. Трайно слаб период тук е мандатът на Росен Плевнелиев. С най-голяма начална надежда като че ли протече мандатът на Петър Стоянов, свързван именно с края на острата криза в 1997 г.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Nvidia и Meta подкрепиха още една седмица с ръст за S&P 500 и Nasdaq
Киев опитва да окаже влияние в близкото обкръжение на Владимир Путин
Китай отново е водещият препъникамък при продажбите на германките автомобилни марки
АПИ планира първия цялостен ремонт на Аспаруховия мост във Варна
Унгария създава агенция за възстановяване на изгубени активи от ерата на Орбан
Европа се връща към волатилността в сянката на скъпия петрол
Климатици върху катедралата във Варна възмутиха местните хора
Зодиите, които избират любов за цял живот
Хората, родени на тези дати, може да станат богати и известни
Слави Трифонов: Радев страда от раздвоение на личността
Супата от коприва с ориз и застройка за празника на 11 юли
Късна емисия
Мачовете по телевизията днес, 11 юли
Де Ла Фуенте: Ние сме единствените, способни да бием Франция!
Златната резерва Мерино удари отново! Испания е на полуфинал
Яник Синер размаза Джокович и се класира за финала на Уимбълдън
Лудогорец с нова победа, тресна албанци
Евентуален съперник на ЦСКА остана без звездата си
3 лесни рецепти за постна яхния
Бързо сладко от смокини с ванилия
Таро карта за 11 юли, събота
Дневен хороскоп за 11 юли, събота
Какво да не правите по време на ретрограден Меркурий до 23 юли 2026
Какво означава, ако сънувате, че се омъжвате?
България, Гърция и Румъния се сблъскват с траен демографски спад
АПИ планира цялостен ремонт на Аспаруховия мост във Варна
България влиза под засилен европейски контрол заради висок бюджетен дефицит, какво следва
Китай и Русия в тайно съдружие се готвят за световна война
Дацов: Данъчната ни система е сред най-добрите в Европа - не товари бизнеса
Евростат: Половината гърци не могат да покрият неочаквани разходи, най-висок дял в ЕС
Престоят в Космоса може да ускори стареенето, твърдят учени
Биолози разкриха как виждат морските звезди
Китай засне за първи път неуловимата „квазилуна“ на Земята
Blue Origin търси външно финансиране от 10 милиарда долара
НАСА е забранила на астронавтите да говорят за извънземни на Луната
НАСА търси доброволци за симулация на живот на Луната и Марс